Понятията в застраховането понякога са доста неясни за потребителите. Ето и някои основни термини в застраховането, които са дефинирани в Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.
„Потребител на застрахователни услуги“ е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
„Застрахователен риск“ е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
„Застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.
„Застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор.
„Застрахователна сума“ (лимит на отговорност) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна
граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице.
„Откупна стойност“ е договорената сума по застраховките по раздел I, т. 1, 2, 3 и 5 от приложение № 1, която застрахователят ще изплати на застрахования или на третото
ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора.
„Трето ползващо се лице“ е друго лице, посочено от застрахования в застрахователния договор като имащо право да получи пълния размер или част от застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
„Период на застрахователно покритие“ е периодът, през който застрахователят покрива застрахователния риск.
„Застрахователен интерес“ е правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие.
„Сертификат „Зелена карта“ е международен сертификат за застраховка, издаден от името на национално бюро по т. 21 в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа.
Ако имате казус, свързан с отказ по застраховка или занижено застрахователно обезщетение, можете да се свържете с адвокат по застрахователно право от Правна кантора IES за безплатна консултация.