Трудовите злополуки са едни от най-често срещаните инциденти, които могат да настъпят. Това важи особено за служители, които са заети с дейност, която се характеризира с по-висока степен на риск от трудов травматизъм. Въпреки това, трудова злополука може да се случи със всеки, независимо от естеството на неговата работа.
Какво представлява трудовата злополука
За да бъде една злополука трудова, тя трябва да отговаря на определени критерии, а именно:
- Да бъде налице внезапно увреждане на здравето с външен за организма характер;
- Злополуката да е довела до временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт на служителя;
- Злополуката да е станала по време, във връзка или по повод на извършваната работа или конкретната работа да е била в интерес на предприятието;
- Уврежданията на здравето да са в пряка-причинно следствена връзка със злополуката
За трудова злополука занодателят е определил и всеки инцидент станал по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до местоживеенето на пострадалия, мястото му за хранене през работния ден или мястото му на получаване на възнаграждение. За да бъде налице трудова злополука, не е необходимо орган на работодателя или друг негов служител да има вина за инцидента.
Как се доказва трудова злополука
Наличието на трудова злополука се доказва единствено с индивидуален административен акт – разпореждане на НОИ за признаване на трудова злополука по чл.55, ал.1 или 2 от Кодакса за социалното осигуряване. Това разпореждане се издава на базата на декларация за трудова злополука, която се подава от работодателя в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване. Ако работодателят не декларира трудовата злополука, пострадалото лице или неговите близки в случай на смърт имат право да декларират злополуката пред НОИ най-късно до 1 година от датата на настъпването й.
Дължи ли се обезщетение при трудова злополука
При настъпване на инцидент на работното място работодателят дължи обезщетение при трудова злополука за всички имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя ‘’по справедливост’’ съгласно чл.52 от ЗЗД,. Понятието спреведливост, когато се касае за човешкия живот и здраве е изключително субективно. Обезщетението зависи от множество фактори, като най-важният от тях е характера и тежестта на травмата, както и наличието на трайни последици за здравето. Като ориентир служи съдебната практика при сходни случаи, с която може да Ви запознае опитен адвокат при трудова злополука.
Защо работодателите рядко изплащат доброволно обезщетение при трудова злополука
На практика повечето работодатели не са наясно каква е отговорността им при настъпване на трудова злополука и какво обезщетение дължат, как се формира то и кой го определя. Тъй като обезщетението за неимуществени вреди не е фиксирано в закона, те не считат за необходимо да изплащат някаква сума на пострадалия. Голяма част от работодателите приемат, че сключването на застраховка ‘’Трудова злополука’’ изцяло ги освобождава от отговорност, но това далеч не е така. Когато е налице временна неработоспособност обезщетенията по тази застраховка са минимални и те се приспадат от реално дължимото от работодателя. Същественото обезщетение, когато е получена по-сериозна травма е това за неимуществени вреди и то може да бъде претендирано от работодателя по съдебен ред.
Правна кантора IES е специализирана в делата за неимуществени вреди при ПТП и при трудова злополука. Консултацията и ангажирането на адвокат при трудова злополука може да Ви даде ясен отговор на това какво обезщетение да очаквате, каква е процедурата за получаването му и какво е важно за Вашия казус.
В случай че сте претърпяли трудова злополука, можете да се свържете с нас за безплатна консултация, в която ще разясним правата Ви и ще Ви дадем ясна прогноза за очакваното обезщетение от работодателя. Кантората ни работи на територията на цялата страна изцяло на резултатен принцип – без никакви авансови хонорари.
