Тази застраховка, като самостоятелен продукт, най-често се предлага на работодатели, за които е задължително да застраховат работниците и служителите си за риска трудова злополука, тъй като извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Тя е уредена в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Тази застраховка е за сметка на работодателя и е в полза на работниците и респективно техните наследници в случай на възникване на смърт от трудова злополука.
Задължителната застраховка покрива следните рискове:
- смърт на застрахованото лице вследствие на трудова злополука;
- трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука;
- временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
Застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Т.е.,при възникване на смърт на застрахованото лице застрахователната компания следва да изплати на наследниците му минимум 7-кратния размер на годишната му брутна заплата. Това е уредено в чл.8 от Наредбата, като в чл.9,ал.1 от същият нормативен документ е вписано:
Чл. 9. (1) При смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена съгласно чл. 8, ал.2 при сключване на застрахователния договор.
В следващите 2 алинеи са уредени и размерите на обезщетението при настъпването на другите 2 риска по задължителната застраховка:
(2) При трайно намалена работоспособност обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.
(3) При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
1. над 10 до 30 календарни дни включително – 3 на сто;
2. над 30 до 60 календарни дни включително – 5 на сто;
3. над 60 до 120 календарни дни включително – 7 на сто;
4. над 121 календарни дни – 10 на сто.
Трудова злополука се доказва пред застрахователната компания с разпореждане, издавано от НОИ, което признава или не настъпилия нещастен случай за трудова злополука. Много професии, които не се характеризират с висок трудов травматизъм, не подлежат на застраховане със задължителната застраховка. Въпреки това, някои работодатели застраховат и тях за риска трудова злополука, но често върху много по-малки суми отколкото служителите, които подлежат на задължително застраховане съгласно Наредбата.
Не на последно място е важно да споменем, че дори да нямате застраховка , имате право на обезщетение при трудова злополука, което е дължимо от работодателя Ви и може да бъде изисквано по съдебен ред.
