Застраховка „Трудова злополука““ е задължителна за определен кръг лица. Това е уредено в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска ,,трудова злополука’’. В тази Наредба е вписано, че на задължително застраховане за риска трудова злополука подлежат работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува риск за живота и здравето им. Уточнено е, че тези лица извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Разходите по тази застраховка са за сметка на работодателя. В случай че сте претърпяли трудова злополука, може да се информирате дали сте застрахован със задължителна застраховка Трудова злополука от Вашия работодател. Дори да не подлежите на задължително застраховане, Вашият работодател има свободата да направи застраховката доброволно. Чрез тази застраховка работодателите могат да избегнат изплащането на по-големи обезщетения, в случай, че от трудовата злополука настъпи смърт или трайна неработоспособност. При всички случаи ако сте пострадал при трудова злополука е добре да се консултирате със специалист адвокат при трудова злополука за запознаване с правата Ви.

По задължителната застраховка обезщетенията са фиксирани в Наредбата, както следва:

При смърт на застраховано лице

Застрахователите изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител. Тази застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката и не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. В тези случаи близките могат да потърсят и обезщетение от работодателя при смърт от трудова злополука.

При трайно намалена работоспособност

Обезщетението в този случай е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. Например, ако експертното решение на ТЕЛК е за 50% нрайна неработоспособност, то обезщетението ще бъде минимум 50% от 7-годишни работни заплати.

При временна неработоспособност

В този случай се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:

1.над 10 до 30 календарни дни
включително– 3 на сто;
2.над 30 до 60 календарни дни
включително– 5 на сто;
3.над 60 до 120 календарни дни
включително– 7 на сто;
4.над 121 календарни дни– 10 на сто.

В случай че имате въпроси,можете да се свържете с Правна кантора IES за консултация и съдействие за получаването на обезщетение от застрахователя и работодателя.