Не се примирявайте с определеното от Застрахователя обезщетение, ако то не е достатъчно за възстановяването на автомобила Ви.

Когато автомобилът Ви е увреден вследствие на ПТП, което не е по Ваша вина и нямате застраховка „Каско“, Вие можете да претендирате застрахователно обезщетение от Застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния за катастрофата. В тези случаи е изключително разпространено определеното обезщетение от Застрахователя да не бъде достатъчно за възстановяване на МПС-то.

Каква е причината за това?

В най-масовия случай Застрахователите определят обезщетението единствено на базата на Наредбата за задължителното застраховане по застраховки “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и “Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Това обаче, значително ощетява интереса на увредените лица, тъй като те получават много по-ниски суми от нужните им да възстановят автомобила си. Това е така, поради факта че горецитираната Наредба, препраща към методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. В тази методика е фиксирана единствено минималната и долна граница на отговорността на Застрахователя.

По темата има много богата практика на ВКС, която извежда следното заключение за това по какъв начин трябва да бъде определено обезщетението:

Обезщетението следва да се равнява на действителните стойност на причинената вреда по автомобила и да покрие разходите, необходими за ремонта и възстановяването му в същото състояние, в което е бил преди ПТП-то.

При занижаване на обезщетението съобразно това, което сте извършили като разход или Ви се предоставя като оферта е целесъобразно да се консултирате с адвокат по застрахователно право за становище.

Има ли противоречие между методиката и Кодекса за застраховането?

Методиката не отменя приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на Застрахователя, като прилагането й не е задължително (освен като долна граница). Определеното застрахователно обезщетение, може да надвишава минималната долна граница установена в Методиката дори когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз.

Трябва да се има предвид също така, че при завеждане на съдебно дело вещите лица определят действителната стойност на вредите на базата на средни пазарни цени на части, консумативи и труд, необходими за извършването на ремонта на автомобила. Също така, застрахователите изчисляват цената на частите за смяна по автомобила с прилагането на коефицианти на овехтяване, което не се възприема от съда, тъй като увредената част трябва да бъде сменена, така че да не се налага увреденото лице да плаща допълнително за ремонт, при положение че не е предизвикало ПТП-то. Това важи и за цената на труда – сервизите отдавна не предлагат часови ставки като описаните минимални в методиката. Най-евтините сервизни услуги надвишават в пъти установените минимуми.

Като заключение:

Не се примирявайте с определеното от Застрахователя обезщетение, ако то не е достатъчно за възстановяването на автомобила Ви.  В случай, че плащането, което сте получили, е занижено, свържете сe с нас за безплатна консултация и юридическа помощ. Правната помощ от адвокат по застрахователно право е единствения начин да защитите интереса си при занижено застрахователно обезщетение.